ПРОЕКТ BGENVIRONMENT-3.002-0005-C02
„Мерки за подобряване управлението на отпадъците в общините Русе, Тутракан, Сливо поле и Ветово“
„Мерки за подобряване управлението на отпадъците в общините Русе, Тутракан, Сливо поле и Ветово“
Извърши се проучване за идентифициране на специфични модели на потребление и тенденции при генерирането на отпадъци 
Една от основните цели на политиките на ЕС в областта на управлението на отпадъците е да се намали въздействието на отпадъците върху околната среда и здравето на хората и да се повиши ефективността при използването на ресурсите в ЕС. Дългосрочната цел на тези политики е да се намали количеството отпадъци, а когато образуването им не може да бъде избегнато, да се насърчава тяхното използване като ресурси и да се постигнат по-високи равнища на рециклиране и безопасно обезвреждане на отпадъците. В тази връзка е изключително важно да познаваме навиците на населението, тяхното потребление и моделите им при генерирането на отпадъци. Затова в рамките на проект BGENVIRONMENT-3.002-0005-C02 „Мерки за подобряване управлението на отпадъците в общините Русе, Тутракан, Сливо поле и Ветово, финансиран по програма „Опазване на околната среда и климатични промени“ на ФМ на ЕИП, се извърши проучване сред населението на общините Русе, Тутракан, Сливо поле и Ветово. Събраната информация ще подпомогне вземането на решения за управлението на отпадъците в тези четири общини.
Проучването е направено чрез метод на пряко стандартизирано интервю лице-в-лице с таблет. Обхванати са 300 жители на Община Русе, 120 жители на Община Тутракан, 120 жители на Община Сливо поле и 121 жители на Община Ветово. Извадката на анкетираните е съобразена със структурата и разпределение на населението и основните демографски характеристики – възраст, пол, образование, тип населено място. Това гарантира постигането на представителност на извадката за генералната съвкупност.
Резултатите от проучването, проведено на територията на Община Русе недвусмислено потвърждават потребността от осигуряване на предвидените по проекта съдове за изхвърляне на специфични видове отпадъци (около и над 90% общ интерес към ползването им). Основните акценти, които анализа на събраните данни открои са:
• Реалната ползваемост на новите услуги/съдове няма да бъде безусловна. Две са ключовите условия, които мнозинството от гражданите поставят по отношение на предвидените нововъведения – да са близо до домовете им и ползването им да не налага повишаване размера на такса смет. Въпреки това, около 1/3 от запитаните са склонни да използват такива съдове независимо от тяхното разположение в общината (най-голяма е готовността за ползване на контейнерите за строителни отпадъци), а 49% са склонни да приемат и известно увеличение на такса смет срещу възможността за безплатно изхвърляне на такива отпадъци. Значително по-мотивирани да ползват такива съдове безусловно са онези граждани, които по принцип изхвърлят тези видове отпадъци регламентирано. И обратно, най-слаб интерес и най-много условия за ползване на предвидените нови възможности поставят онези, които изхвърлят нерегламентирано или хората, които по принцип не генерират такива отпадъци.
• Нововъведенията по настоящия проект имат важна функция и по отношение цялостното развитие и подобрение на процесите по сметосъбиране и сметоизвозване. Като най-сериозен проблем в това отношение гражданите на общината отчитат нерегламентираното изхвърляне на всякакви отпадъци до и около общите контейнери. Това са предимно специфични видове отпадъци, които ще могат да се приемат в предвидените мобилни станции.
• Разделното изхвърляне на отпадъци като цялостен ангажимент и устойчива практика е все още ограничено и практикувано от около 14% от населението на общината – най-вече жители на град Русе. Развитието на тези практики има пряко отношение към ползваемостта на новите услуги. За стимулиране на такова поведение и изграждане на навици за разделно изхвърляне са необходими комплексни усилия – както в посока повишаване на информираността и противодействие на дезинформацията, така и с цел представяне на разделното изхвърляне като достъпна, постижима и осмислена от индивидуалния принос на всеки човек практика.
• Налице са устойчиви практики за нерегламентирано изхвърляне на различните категории отпадъци, разпространени сред между 1/5 и 1/3 от жителите на общината в зависимост от типа отпадък. Най-съществен сред тях е делът на изхвърляните до/около общите контейнерите специфични отпадъци. Голяма част от тези практики са резултат от липсата на достъпен и удобен начин за регламентираното им изхвърляне в или около конкретните населени места – проблем, който създаването на мобилни станции по настоящия проект може директно да адресира.
• Проучването регистрира също сравнително ниска информираност за съществуващите към момента в общината допълнителни услуги като съдове за изхвърляне на стари дрехи и обувки, кампании за събиране на опасни отпадъци, безплатно раздаване на компостери за органични отпадъци. Управлението и комуникирането на тези услуги с гражданите показва пропуски, които следва да се запълнят и да не се допускат с въвеждането на новите услуги.
Проведеното социологическо проучване в Община Тутракан установява следните нагласи и практики на гражданите, които имат отношение както към комуникационните дейности, заложени по проекта BGENVIRONMENT-3.002-0005-C02 „Мерки за подобряване управлението на отпадъците в общините Русе, Тутракан, Сливо поле и Ветово“, така и към цялостната комуникация и управление отпадъците в общината:
• Висока степен на удовлетвореност от управлението на процесите по сметосъбиране и сметоизвозване с общо 74% позитивни оценки.
• Макар не широко разпространени (до 37%), сред основните проблеми се откроява липсата на достатъчно съдове за всякакви отпадъци – както за битови, така и за специфични, за разделно събиране на хартия, пластмаса, метал, стъкло. Проблемни са и практиките на част от жителите да изхвърлят и замърсяват около контейнерите.
• Като резултат от липсата на достатъчно съдове, но и вследствие на слаба информираност и култура, разделното изхвърляне на отпадъци от пластмаса, метал, хартия и стъкло все още не е добре развита практика в общината – 73% не изхвърлят по този начин дори малка част от отпадъците си. Тревожна е констатацията, че най-младите поколения са най-слабо активни в това отношение. Допълнителен принос към слабата активност по разделно събиране носи слабата комуникация за наличието на такива съдове – до ¼ от жителите на населени места, в които реално има цветни контейнери, твърдят, че такива няма.
• Освен обективните фактори, възпрепятстващи разделното изхвърляне на отпадъци, силна бариера са и установените дезинформираност и предразсъдъци по този въпрос. Най-често изразяваният от тях е, че разделното събиране е безсмислено, тъй като целият боклук отива на едно място. Без да бъдат преодолени тези стереотипи, трудно може да бъде създадена трайна и масова култура на изхвърляне на отпадъци и отговорно гражданско поведение.
• Към настоящия момент значителна част от специфичните отпадъци се изхвърлят нерегламентирано. Обичайна практика е те да се изхвърлят в контейнерите за битови отпадъци, като там най-често се оставят опасни отпадъци, стари дрехи и текстил, но и строителни отпадъци, старо оборудване. Тези практики са резултат от няколко фактора: недостатъчно съдове за специфични отпадъци; слаба информираност за възможностите за изхвърляне – както като налични съдове, така и като организирани от общината кампании; вероятно слаба информираност и по отношение на реда и условията за събиране на специфични отпадъци.
• Същевременно, декларативната готовност за гражданска активност при случаи на нерегламентирано изхвърляне е сравнително висока – над половината жители изразяват готовност да сигнализират – най-вече в общината. Значителна част от гражданите биха съдействали и ако е необходимо биха свидетелствали срещу нарушители (общо 46%), но предимно при условие, че се запази анонимността им.
• Очакванията за комуникация във връзка с реда, възможностите, условията за сметосъбиране са различни в зависимост от социалните групи. За младите, високо и средно образовани поколения биха били от полза както информация на самите съдове за смет, по населените места, така и онлайн канали, най- вече – фейсбук страницата на Общината. За по-възрастните поколения, хората в селата, от турски етнос, личната комуникация с местните общински служители е от ключово значение да получават навременна информация по темата.
Проведеното в Община Сливо поле проучване установява следните основни посоки в нагласите на гражданите, които имат отношение към въвеждането на нови услуги и съдове по проекта BGENVIRONMENT-3.002-0005-C02 „Мерки за подобряване управлението на отпадъците в общините Русе, Тутракан, Сливо поле и Ветово“:
• Сравнително висока степен на удовлетвореност от управлението на процеса по сметосъбиране и сметоизвозване в общината с общо 58% позитивни оценки.
• Липсата на съдове за специфични видове отпадъци, включително ограничения брой такива за разделно събиране на отпадъци от пластмаса, метал, стъкло и хартия, са посочвани като основни проблеми във връзка с изхвърлянето на отпадъци.
• Като следствие от това разделното събиране и изхвърляне на такива отпадъци е изключително ограничена практика като 90% от населението на общината не изхвърля дори минимална част от боклука си разделно. Допълнителен проблем в това отношение представлява слабата видимост и популярност на цветните контейнери дори в населените места, където от около 5 години има разположени такива.
• Наличие на нерегламентирани практики за изхвърляне на специфични видове отпадъци, мотивирани от традиционно възприето поведение в общността, и в тази връзка, голям потенциал на предвидените по проекта компостери за широко обществено ползване.
• Изключително слаба гражданска активност и готовност за реакция/сигнализиране при установено нерегламентирано изхвърляне на отпадъци.
• Много висок потенциал за ползване на новите услуги и съдове по проекта, но при две условия – близко разположение до дома и безплатно ползване (без увеличение или с минимално увеличение на такса смет).
• Очаквания за комуникиране на новите услуги в две основни посоки - неперсонализирано и достъпно чрез изнасяне на информация върху самите съдове за отпадъци, както и чрез стикери, разположени на различни места в града; персонализирано – чрез личен контакт и получаване на устна информация от общински служители.
Проведеното представително проучване в община Ветово потвърждава, че реализацията на проекта има съществен потенциал да допринесе за подобрение на управлението на отпадъците. Същевременно, пред местните власти се очертават редица предизвикателства по отношение на моделите на поведение на домакинствата при генериране на отпадъци и нагласите им към процесите на сметосъбиране. Сред тях особено важно е създаването на базово разбиране защо е необходимо да се изхвърля регламентирано и разделно. Прилаганите към настоящия момент модели по-скоро дават индикации, че повечето жители не осъзнават изобщо като проблем изхвърлянето на отпадъци по нерегламентиран начин, още по-малко – необходимостта от разделно изхвърляне. В този смисъл, от ключово значение е гражданите първо да осъзнаят, че това е проблем – от гледна точка на влияние върху околната среда, оскъпяване за самите тях и т.н., за да могат постепенно да променят и навиците си на изхвърляне на отпадъци.
В общ план резултатите от изследването потвърждават необходимостта от заложените по проекта допълнителни съдове и мобилни центрове за изхвърляне на специфични видове отпадъци. С още по-голяма категоричност се затвърждава и необходимостта от съпътстваща масова информационна кампания за новите възможности и ползите от разделното и регламентирано сметосъбиране като ключова предпоставка за ефективно приложение на новите услуги и управлението на отпадъците в общината. Очертават се следните основни изводи от проучването:
• Първоначална широко заявена готовност за ползване на новите услуги (около и над 90%) - специални съдове, мобилни станции, но при две ключови за гражданите условия:
o Осигурените съдове да бъдат в близост до домовете (между 88 и 90% в зависимост от типа отпадъци).
o Допълнителните съдове/съоръжения да не костват повишение на таксите за смет – 84% не биха искали такива съдове, ако това ще им струва повече, едва 14% са склонни да заплащат не повече от 10% над настоящите такси.
o Безусловна готовност да ползват новите съдове в зависимост от приложението им заявяват между 4-7% от жителите, като най-силна е мотивацията сред вече изхвърлящите целия си отпадък разделно. Това потвърждава необходимостта от силна образователна и информационна кампания сред жителите, чрез която да се запознаят и убедят в ползите от разделното и регламентирано сметосъбиране.
• Необходимостта от повече съдове, включително за строителни, но и за други видове специфични отпадъци, се потвърждава от очертаните от анкетираните най-съществени дефицити по отношение на сметосъбирането и сметоизвозването в общината. Сред тях е именно липсата на (достатъчно) съдове за отпадъци извън битовите – строителни, растителни, опасни и др. Същевременно, на фокус е поставен и друг съществен проблем – нерегламентираното изхвърляне и замърсяване от страна на гражданите. Той е резултат от поне два ключови фактора – от една страна, липса на достатъчно съдове, но от друга - много слабо развита култура на изхвърляне на отпадъци сред населението.
Пълната информация от проведеното проучване можете да прочетете в прикачените файлове.
Този документ е създаден в рамките на проект BGENVIRONMENT-3.002-0005-C02 ,,Мерки за подобряване управлението на отпадъците в общините Русе, Тутракан, Сливо поле и Ветово’’, който се осъществява с финансовата подкрепа на Програма ,,Опазване на околната среда и климатични промени’’, чрез ФМ на ЕИП 2014-2020 г. Цялата отговорност за съдържанието на публикацията се носи от Община Русе и при никакви обстоятелства не може да се счита, че този документ отразява официалното становище на Програмния оператор и/или Офиса на Финансовия механизъм“.
www.eegrants.bg
